Mystery (Диляна)
28 96
16.06.2009 г., 23:56 ч.

По вятъра 

  Поезия
976 0 3

Ами ако моят дом е пътят.

 

Свободно да слушам

как нощите замлъкват.

 

Бих летяла до полуда, вътрешно

присъства в мене цялата вселена.

 

Бих желала да се събуждам

на още диви, неоткрити места,

всички преоткрили в тях различна част от любовта.

 

Да разпилявам коси по пътищата необятни.

Вятърът да ме прегръща

в тактове на музика приятни.

 

Да се усмихвам на изгрева

от покорени върхове.

Аз те искам наистина,

липсваща част от моето сърце.

 

Бих говорила на езика на дърветата,

бих се сляла с цветовете.

Бих стигнала до края на вселената,

може би за малко пъстро цвете.

 

Ами ако се вглеждам, докато ми омръзне.

Пеейки с птиците тяхната песен,

животът ми в мелодия

ще се превърне.

 

Към релсите отправям поглед отнесен

от едно купе на влака

тръгнал.

 

Ами ако тичам, за да ви прегърна.

Хората, без които нищо нямаше да е истинско,

защото нямаше да е споделено.

 

Бихме се скитали под слънцето

само заради онази усмивка.

 

Бих танцувала толкова, доколкото

се държа на крака.

Колко много съм те сънувала,

мой вятър и моя свобода. 

© Диляна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??