По вятъра
Ами ако моят дом е пътят.
Свободно да слушам
как нощите замлъкват.
Бих летяла до полуда, вътрешно
присъства в мене цялата вселена.
Бих желала да се събуждам
на още диви, неоткрити места,
всички преоткрили в тях различна част от любовта.
Да разпилявам коси по пътищата необятни.
Вятърът да ме прегръща
в тактове на музика приятни.
Да се усмихвам на изгрева
от покорени върхове.
Аз те искам наистина,
липсваща част от моето сърце.
Бих говорила на езика на дърветата,
бих се сляла с цветовете.
Бих стигнала до края на вселената,
може би за малко пъстро цвете.
Ами ако се вглеждам, докато ми омръзне.
Пеейки с птиците тяхната песен,
животът ми в мелодия
ще се превърне.
Към релсите отправям поглед отнесен
от едно купе на влака
тръгнал.
Ами ако тичам, за да ви прегърна.
Хората, без които нищо нямаше да е истинско,
защото нямаше да е споделено.
Бихме се скитали под слънцето
само заради онази усмивка.
Бих танцувала толкова, доколкото
се държа на крака.
Колко много съм те сънувала,
мой вятър и моя свобода.
© Диляна All rights reserved.
