По вятъра
От земната морава, по лъчите,
летим към извора на слънцето.
По стъпките на вятъра се гоним.
Под синьото се реем... Бели птици.
По вятъра вървим. И парят стъпките.
(Отвътре претопяваме забрани.)
Изхвърляме бездумните си тежести,
от всичките неистини събрани.
Криле в криле оплитаме безумно.
Сами разкъсваме синджирите.
Назад са избелелите ни истини
и пътища в оковите изминати.
07.06.2009,
Julie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
