От земната морава, по лъчите,
летим към извора на слънцето.
По стъпките на вятъра се гоним.
Под синьото се реем... Бели птици.
По вятъра вървим. И парят стъпките.
(Отвътре претопяваме забрани.)
Изхвърляме бездумните си тежести,
от всичките неистини събрани.
Криле в криле оплитаме безумно.
Сами разкъсваме синджирите.
Назад са избелелите ни истини
и пътища в оковите изминати.
07.06.2009,
Julie
© Юлия Димитрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
