8 jun 2009, 11:46  

По вятъра

1.7K 0 41

 

От земната морава, по лъчите,

 

летим към извора на слънцето.

 

По стъпките на вятъра се гоним.

 

Под синьото се реем... Бели птици.

 

По вятъра вървим. И парят стъпките.

 

(Отвътре претопяваме забрани.)

 

Изхвърляме бездумните си тежести,

 

от всичките неистини събрани.

 

Криле в криле оплитаме безумно.

 

Сами разкъсваме синджирите.

 

Назад са избелелите ни истини

 

и пътища в оковите изминати.

 

 

07.06.2009, 

Julie

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...