Небето беше черно от тъга,
и драскаха светкавици сърцето.
Извиваше си бурята гласа от самота,
и болката разяждаше ме много дълго.
Валяха дъждове. Порои се изтекоха.
И ето, че в живота всичко отминава.
Лъчи от слънцето в очите ми нахлуха,
и аз видях дъгата да се извисява.
Забравих на обидите горчилката.
Изтрих онези горестни сълзи.
И ето ме на юли пак във люлката,
и пак усмивка на лицето ми пълзи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация