Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
23.07.2014 г., 21:10 ч.

По юлски 

  Поезия » Друга
420 0 3

Небето беше черно от тъга,
и драскаха светкавици сърцето.
Извиваше си бурята гласа от самота,
и болката разяждаше ме много дълго.

Валяха дъждове. Порои се изтекоха.
И ето, че в живота всичко отминава.
Лъчи от слънцето в очите ми нахлуха,
и аз видях дъгата да се извисява.

Забравих на обидите горчилката.
Изтрих онези горестни сълзи.
И ето ме на юли пак във люлката,
и пак усмивка на лицето ми пълзи.

И ето ме пак истинска, и пак съм цяла.
Посрещам слънцето след паднал дъжд.
Облечена във роклята си бяла
празнувам тичайки във цъфналата ръж.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Повярвах ти А и те видях в онази хубава бяла рокля тия дни :*
    Знам вече какво следва да се случи с моята лирическа
  • Джейни,поздравления за хубавия стих!
    "Забравих на обидите горчилката.
    Изтрих онези горестни сълзи.
    И ето ме на юли пак в люлката,
    и пак усмивка на лицето ми пълзи."
  • Поздрав,Джейни!
    ,,И ето ме пак истинска, и пак съм цяла.,,
    Бъди все така!
Предложения
: ??:??