По залез
Този свят не е мой. Тази улица,
даже още да помни следите ми,
миг по миг си разплита пашкула
и от нея полека отлитам.
А седи на бордюра детето и
на безсмъртие още я учи.
И ми скитат до днес силуетите,
на разходка с отминали кучета.
Силуети, посипани с минало,
разпилени във минувачите,
сред дворове, стопени в годините,
с отшумели отдавна кълвачи.
Все по-малко е моя и „Витошка“
с многоцветната шир на лицата си.
Уж дълбоко я пиша и дишам,
а е в новите си откриватели.
Мои още остават капчуците
да отмерват това снежно тяло.
Този свят, този град, тези улици
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Иванова Фьон Всички права запазени
