По залез
Този свят не е мой. Тази улица,
даже още да помни следите ми,
миг по миг си разплита пашкула
и от нея полека отлитам.
А седи на бордюра детето и
на безсмъртие още я учи.
И ми скитат до днес силуетите,
на разходка с отминали кучета.
Силуети, посипани с минало,
разпилени във минувачите,
сред дворове, стопени в годините,
с отшумели отдавна кълвачи.
Все по-малко е моя и „Витошка“
с многоцветната шир на лицата си.
Уж дълбоко я пиша и дишам,
а е в новите си откриватели.
Мои още остават капчуците
да отмерват това снежно тяло.
Този свят, този град, тези улици
© Мария Иванова Фьон All rights reserved.
