19.08.2011 г., 11:30 ч.

По залез 

  Поезия » Друга
578 0 6

Последните лъчи на Слънцето се стичат

по хълбока разголен на Деня.

С престорено усърдие Цветята се събличат

и бързат да се потопят в Съня.


Небето търси свойто кръгло огледало,

приглажда тъмносините коси,

от плам и нежна страст поруменяло,

за среща със Нощта пак се гласи...


Размахващи ветрИла в рокли бални,

Звездите се редят по две, по две,

високомерни и красиво - нереални,

Луната чакат да ги поведе....

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??