19.08.2011 г., 11:30

По залез

736 0 6

Последните лъчи на Слънцето се стичат

по хълбока разголен на Деня.

С престорено усърдие Цветята се събличат

и бързат да се потопят в Съня.


Небето търси свойто кръгло огледало,

приглажда тъмносините коси,

от плам и нежна страст поруменяло,

за среща със Нощта пак се гласи...


Размахващи ветрИла в рокли бални,

Звездите се редят по две, по две,

високомерни и красиво - нереални,

Луната чакат да ги поведе....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...