20.06.2006 г., 23:53 ч.

ПО ЗАЛЕЗ И ПО ЗДРАЧ 

  Поезия
626 0 9
Свирепи помисли не случайно се пробуждат,
пред тайнствения облик на нощта.
И тази лунна светлина, така възбуждаща,
изостря даже всички сетива.

Тъмни сенки лакомо промъкват се,
до край коварни в своята природа.
И не след дълго, бързо те нахвърлят се,
на първа жертва, след това на втора.

Изпиват всичко до последна капка,
червена като вино, толкова опияняваща.
Отдавна мъртви са зад свойта маска,
а всяка доза е с живот даряваща.

Дали проклятие или благословия,
е този дар на тъмната страна?
Студените очи дори и днес го крият,
фалшиви, но останали във вечността.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дани,поздрав!
  • чудесно!
  • Благодаря ви много за подкрепата.Специално благодаря и на Веска.
  • И моите поздравления,Дани!
    Много се радвам за твоят напредък!
    Искрено се радвам!
  • На мен също ми хареса!!! Поздрави!!!
  • "Дали е проклятие или благословия,
    този дар от тъмната страна?
    Студените очи дори и днес го крият,
    фалшиви, но останали във вечността."
    Моите поздравления Даниел!
    Вълнуваш!
  • Благодаря ти Весела.Радвам се че ти е харесало.
  • Благодаря ти Ванда.Исках да съм малко като Стивън Кинг.Гледах наскоро Интервю с вампир и този филм ме вдъхнови.Желая ти спокойна нощ все пак.
  • Както и преди казах - ставаш все по-добър! По случайност прочетох стихотворението, докато слушах една песен на Rammstein.... Комбинацията от двете беше невероятна...
    Поздрави!
Предложения
: ??:??