Jun 20, 2006, 11:53 PM

ПО ЗАЛЕЗ И ПО ЗДРАЧ 

  Poetry
716 0 9
Свирепи помисли не случайно се пробуждат,
пред тайнствения облик на нощта.
И тази лунна светлина, така възбуждаща,
изостря даже всички сетива.
Тъмни сенки лакомо промъкват се,
до край коварни в своята природа.
И не след дълго, бързо те нахвърлят се,
на първа жертва, след това на втора.
Изпиват всичко до последна капка,
червена като вино, толкова опияняваща.
Отдавна мъртви са зад свойта маска,
а всяка доза е с живот даряваща. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Random works
: ??:??