Във здрача уморен откривам
отново старото вълшебство.
Увисва над антени криви
и лампите запалва лесно.
И в хладни локви се оглежда
и като обич натежава
и вика някаква надежда
и тъй животът продължава.
април 1990 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев Всички права запазени