4.01.2011 г., 22:09

По земята

1.1K 0 1

Ярък образ на дете -

Ято птици в светло небе,

Кораби бавно минавaт през село,

Рибарите мрежи хвърлят последно.

 

Двама на кея говорят с любовта,

Стадата препускат към вечността,

Листата от вятъра тихо се олюляват,

На двамата млади тихо припяват.

 

Ястреб птица отлита в нощта –

Дъждът отминава в ритъм с ръжта,

Красива луна озарява безкрая –

За да пребъда, като частица от рая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Талева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...