24.01.2015 г., 2:39  

Победата не е неуспех

541 0 1

 

Една прашинка по време на битка 
влезе, може би случайно в окото на войник.
Той търпеше, но не можеше да вижда.
Друг се намери, веднага го смени.
Войникът в кръв белези и рани
едва криещ срамните сълзи.
Полегна в полянка, далеч от всички
само за минутка да притвори очи.
Тогава до ухото му, долетя ядосана пчела
да се скара, че стъпкал е цветята.
После цялата природа се показа, оживя
и му припомни, за домът му и че има майка.
Той дочуваше мечовете все по глухо.
Потъваше бавно в спомени отдавна забравени
и тогава разбра, дори вече да беше късно.
Че победите му не са неуспехи,                       

                                  а чиста загуба на време.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • „ По-добре късно - отколкото никога “
    - беше казал някой, някога...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...