Побеляла младост
Понякога се чувствам адски сам
и моля се с проблеми да се справя.
Димитър вечно страда неразбран
и болката дълбоко я заравя.
Познавате ли младото момче,
което от столетия се труди?
По пътя си сълзите си влече.
Копнежите навярно са заблуди?
Душата ми е тежка – килограм,
но хората я ритат и се смеят.
Ограбват ме приятели без срам
и бавно младостта ми се белее.
Обичащият Митко май е стар
заключеник в добрите си куплети.
Душата ми е светъл светофар,
но в него любовта от век не свети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
