18.05.2010 г., 22:01

Побъркващ, нежен, неустоим

1.2K 0 2

Побъркващ, нежен, неустоим

 

Димът се простира по тялото ми,

гали нежно и ме облада,

намести се, без да пита, в главата ми,

без дори да разбера как и кога.

 

Бавно се свлича по мен -

оставил траен отпечатък,

сякаш бе парещо чувствен сатен,

как без това чувство ще продължа нататък?!

 

Димът - нежен, побъркващ, необяснимо красив,

побърква всяка частичка от съзнанието ми,

обладал ме е, сякаш е жив,

станал е неразделна част от живота ми.

 

Този дим - неустоимо чувствен, опияняващ,

тази любов - неописуемо жарка и палеща.

Копнежът - непреодолимо силен и надделяващ,

а душата - единствено за теб крещяща.

 

Ти си това, с което не мога да се преборя,

ти си дрогата ми и страха,

ти си жаждата, с която не искам да се боря,

ти си желанието ми, ти си дима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз по принцип мразя всякакъв стил свързан с чалгата така,че ще се постарая да не звуча така.И благодаря за съвета.
  • Метафората с дима ми хареса. Чувството като такова, на твоята възраст, малко ме обърка, но явно растете бързо. Като цяло не е зле - работи върху повторенията. В момента ми е малко в стил Андреа

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...