14.12.2007 г., 16:56

Побързай

817 0 12

 

Ето почти настъпва мигът... часове остават.

Сърцето бие като полудяло.

Цялата треперя. Tърпението и спокойствието ми ме предават.

Завръщаш се, да! Побързай, че градчето без теб е като опустяло.

 

 

Бързай, бързай! Не спирай за почивка.

С широко разтворени обятия те чакам.

Там съм, там - на нашата уличка.

Закъсняваш... не издържам... със зъби вече тракам.

 

 

Хайде, че бързо отлитат секундите,

а то, милото, в гърдите май ще се пръсне.

Много мина от нашата среща...

Ето я последната сълза за теб... побързай, ще пресъхне.

 

 

Ела си, ела! Ти тъгата от деня пречистваш.

Моля те, не ще издържа!

Така ми липсваш.

Секунда още без теб не ще понеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...