Dec 14, 2007, 4:56 PM

Побързай

  Poetry
818 0 12

 

Ето почти настъпва мигът... часове остават.

Сърцето бие като полудяло.

Цялата треперя. Tърпението и спокойствието ми ме предават.

Завръщаш се, да! Побързай, че градчето без теб е като опустяло.

 

 

Бързай, бързай! Не спирай за почивка.

С широко разтворени обятия те чакам.

Там съм, там - на нашата уличка.

Закъсняваш... не издържам... със зъби вече тракам.

 

 

Хайде, че бързо отлитат секундите,

а то, милото, в гърдите май ще се пръсне.

Много мина от нашата среща...

Ето я последната сълза за теб... побързай, ще пресъхне.

 

 

Ела си, ела! Ти тъгата от деня пречистваш.

Моля те, не ще издържа!

Така ми липсваш.

Секунда още без теб не ще понеса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...