14 дек. 2007 г., 16:56

Побързай

819 0 12

 

Ето почти настъпва мигът... часове остават.

Сърцето бие като полудяло.

Цялата треперя. Tърпението и спокойствието ми ме предават.

Завръщаш се, да! Побързай, че градчето без теб е като опустяло.

 

 

Бързай, бързай! Не спирай за почивка.

С широко разтворени обятия те чакам.

Там съм, там - на нашата уличка.

Закъсняваш... не издържам... със зъби вече тракам.

 

 

Хайде, че бързо отлитат секундите,

а то, милото, в гърдите май ще се пръсне.

Много мина от нашата среща...

Ето я последната сълза за теб... побързай, ще пресъхне.

 

 

Ела си, ела! Ти тъгата от деня пречистваш.

Моля те, не ще издържа!

Така ми липсваш.

Секунда още без теб не ще понеса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...