14 dic 2007, 16:56

Побързай

  Poesía
823 0 12

 

Ето почти настъпва мигът... часове остават.

Сърцето бие като полудяло.

Цялата треперя. Tърпението и спокойствието ми ме предават.

Завръщаш се, да! Побързай, че градчето без теб е като опустяло.

 

 

Бързай, бързай! Не спирай за почивка.

С широко разтворени обятия те чакам.

Там съм, там - на нашата уличка.

Закъсняваш... не издържам... със зъби вече тракам.

 

 

Хайде, че бързо отлитат секундите,

а то, милото, в гърдите май ще се пръсне.

Много мина от нашата среща...

Ето я последната сълза за теб... побързай, ще пресъхне.

 

 

Ела си, ела! Ти тъгата от деня пречистваш.

Моля те, не ще издържа!

Така ми липсваш.

Секунда още без теб не ще понеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...