19.07.2008 г., 17:53

Почакай!

1.1K 0 6
Почакай!

Жди меня, и я вернусь
только очень жди –
жди когда наводят грусть
жëлтые дожди...
(Константин Симонов)

Почакай ме и ще се върна
в твоя окъпан свят от мечти,
за да го аз топло прегърна!
Но само почакай! Почакай ме ти!
Дори в мрака на чужди тъги
очаквай моето топло завръщане
с цвета на безбройни дъги.
Дори когато уморени от мръщене
звездите угаснат в каминна жар.
Просто изчакай един-два момента
да се прибера като беден лодкар
със закърпени дрехи и ухаещ на мента.
Но това ще съм аз. Същият онзи,
който да чакаш така те обрече,
забравила за кейове и посоки,
забравила за страстта си вече,
пособие на мисли дълбоки.

Но чакай! Отдавна съм тръгнал.
И пристигнал съм вече. Пристигнал почти.
Но не знам дали при теб се завърнах
или при сянката твоя, или при мойте мечти?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво и тъжно , но хубаво !Ако е мечта дай й име , ако е сянка прогония !Живота е красив ,като стиховете които пишеш ,живей го днес и сега !Поздрави от мен !
  • Много хубаво!
    Поздрав!
  • Хубаво пишеш.Прочетох с удоволствие стихотворението.Желая ти много и успешни бъдещи творби!
  • като врата от къщата на Времето,стихът ти сваля от тъгите тъмното на бремето.Благодаря за удоволствието да го прочета
  • Невероятно хубав стих!!!Дано тя да не е само мечта или сянка на това,което е била,а истинска и очакваща те жена!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...