Почакай!
Почакай!
Жди меня, и я вернусь
только очень жди –
жди когда наводят грусть
жëлтые дожди...
(Константин Симонов)
Почакай ме и ще се върна
в твоя окъпан свят от мечти,
за да го аз топло прегърна!
Но само почакай! Почакай ме ти!
Дори в мрака на чужди тъги
очаквай моето топло завръщане
с цвета на безбройни дъги.
Дори когато уморени от мръщене
звездите угаснат в каминна жар.
Просто изчакай един-два момента
да се прибера като беден лодкар
със закърпени дрехи и ухаещ на мента.
Но това ще съм аз. Същият онзи,
който да чакаш така те обрече,
забравила за кейове и посоки,
забравила за страстта си вече,
пособие на мисли дълбоки.
Но чакай! Отдавна съм тръгнал.
И пристигнал съм вече. Пристигнал почти.
Но не знам дали при теб се завърнах
или при сянката твоя, или при мойте мечти?
Жди меня, и я вернусь
только очень жди –
жди когда наводят грусть
жëлтые дожди...
(Константин Симонов)
Почакай ме и ще се върна
в твоя окъпан свят от мечти,
за да го аз топло прегърна!
Но само почакай! Почакай ме ти!
Дори в мрака на чужди тъги
очаквай моето топло завръщане
с цвета на безбройни дъги.
Дори когато уморени от мръщене
звездите угаснат в каминна жар.
Просто изчакай един-два момента
да се прибера като беден лодкар
със закърпени дрехи и ухаещ на мента.
Но това ще съм аз. Същият онзи,
който да чакаш така те обрече,
забравила за кейове и посоки,
забравила за страстта си вече,
пособие на мисли дълбоки.
Но чакай! Отдавна съм тръгнал.
И пристигнал съм вече. Пристигнал почти.
Но не знам дали при теб се завърнах
или при сянката твоя, или при мойте мечти?
© Християн All rights reserved.
