gothwolf (Християн)
104 227
19 jul 2008, 17:53

Почакай! 

  Poesía » De amor
764 0 6
Почакай!

Жди меня, и я вернусь
только очень жди –
жди когда наводят грусть
жëлтые дожди...
(Константин Симонов)

Почакай ме и ще се върна
в твоя окъпан свят от мечти,
за да го аз топло прегърна!
Но само почакай! Почакай ме ти!
Дори в мрака на чужди тъги
очаквай моето топло завръщане
с цвета на безбройни дъги.
Дори когато уморени от мръщене
звездите угаснат в каминна жар.
Просто изчакай един-два момента
да се прибера като беден лодкар
със закърпени дрехи и ухаещ на мента.
Но това ще съм аз. Същият онзи,
който да чакаш така те обрече,
забравила за кейове и посоки,
забравила за страстта си вече,
пособие на мисли дълбоки.

Но чакай! Отдавна съм тръгнал.
И пристигнал съм вече. Пристигнал почти.
Но не знам дали при теб се завърнах
или при сянката твоя, или при мойте мечти?

© Християн Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво и тъжно , но хубаво !Ако е мечта дай й име , ако е сянка прогония !Живота е красив ,като стиховете които пишеш ,живей го днес и сега !Поздрави от мен !
  • Много хубаво!
    Поздрав!
  • Хубаво пишеш.Прочетох с удоволствие стихотворението.Желая ти много и успешни бъдещи творби!
  • като врата от къщата на Времето,стихът ти сваля от тъгите тъмното на бремето.Благодаря за удоволствието да го прочета
  • Невероятно хубав стих!!!Дано тя да не е само мечта или сянка на това,което е била,а истинска и очакваща те жена!
  • Прекрасен стих!!!
    Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??