19 jul 2008, 17:53

Почакай!

1.1K 0 6
Почакай!

Жди меня, и я вернусь
только очень жди –
жди когда наводят грусть
жëлтые дожди...
(Константин Симонов)

Почакай ме и ще се върна
в твоя окъпан свят от мечти,
за да го аз топло прегърна!
Но само почакай! Почакай ме ти!
Дори в мрака на чужди тъги
очаквай моето топло завръщане
с цвета на безбройни дъги.
Дори когато уморени от мръщене
звездите угаснат в каминна жар.
Просто изчакай един-два момента
да се прибера като беден лодкар
със закърпени дрехи и ухаещ на мента.
Но това ще съм аз. Същият онзи,
който да чакаш така те обрече,
забравила за кейове и посоки,
забравила за страстта си вече,
пособие на мисли дълбоки.

Но чакай! Отдавна съм тръгнал.
И пристигнал съм вече. Пристигнал почти.
Но не знам дали при теб се завърнах
или при сянката твоя, или при мойте мечти?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и тъжно , но хубаво !Ако е мечта дай й име , ако е сянка прогония !Живота е красив ,като стиховете които пишеш ,живей го днес и сега !Поздрави от мен !
  • Много хубаво!
    Поздрав!
  • Хубаво пишеш.Прочетох с удоволствие стихотворението.Желая ти много и успешни бъдещи творби!
  • като врата от къщата на Времето,стихът ти сваля от тъгите тъмното на бремето.Благодаря за удоволствието да го прочета
  • Невероятно хубав стих!!!Дано тя да не е само мечта или сянка на това,което е била,а истинска и очакваща те жена!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...