Очите лепнат като са с туткал.
Влакът идва в точната минута.
Чувствам се ужасно недоспал,
но пътниците, никак не им пука.
Всеки преговаря си съня,
един с усмивка, друг набръчкал вежди.
Навън е черна, гъстичка мъгла,
която с нищо светло не зарежда.
След час навярно вече ще е ден.
Сънят ще сгуши спомените мили,
да ги завърне вечерта при мен.
Денят са нужни по-реални сили. ...