13.08.2006 г., 11:44

Почерня душата ми от мъка

1.5K 1 4
На думите, че те обичам,
не повярва,
на искренната ми любов
не отвърна,
от протегнатите ми ръце
се отдръпна,
обърна гръб и някак бързо
си тръгна...


Почерня от мъка
душата ми,
и се сви от болка
сърцето ми
и не виждаха от сълзи
очите ми
тихо прошепнаха "Сбогом"
устните ми...
31.07.2006г.
София, България

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за отзивите.
  • Хубаво е, макар и поводът да е лош. Казали са:"Всяка раздяла е една малка смърт", но са казали и друго:"Кралят умря. Да живее Кралят!"
  • Тъжно е и много болка има в стиха ти, но си я изказала хубаво!
  • "Почерня от мъка
    душата ми..."

    Прозвучами като безнадеждност Веси!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...