13.08.2006 г., 11:44

Почерня душата ми от мъка

1.5K 1 4
На думите, че те обичам,
не повярва,
на искренната ми любов
не отвърна,
от протегнатите ми ръце
се отдръпна,
обърна гръб и някак бързо
си тръгна...


Почерня от мъка
душата ми,
и се сви от болка
сърцето ми
и не виждаха от сълзи
очите ми
тихо прошепнаха "Сбогом"
устните ми...
31.07.2006г.
София, България

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за отзивите.
  • Хубаво е, макар и поводът да е лош. Казали са:"Всяка раздяла е една малка смърт", но са казали и друго:"Кралят умря. Да живее Кралят!"
  • Тъжно е и много болка има в стиха ти, но си я изказала хубаво!
  • "Почерня от мъка
    душата ми..."

    Прозвучами като безнадеждност Веси!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...