13.08.2006 г., 11:44

Почерня душата ми от мъка

1.5K 1 4
На думите, че те обичам,
не повярва,
на искренната ми любов
не отвърна,
от протегнатите ми ръце
се отдръпна,
обърна гръб и някак бързо
си тръгна...


Почерня от мъка
душата ми,
и се сви от болка
сърцето ми
и не виждаха от сълзи
очите ми
тихо прошепнаха "Сбогом"
устните ми...
31.07.2006г.
София, България

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за отзивите.
  • Хубаво е, макар и поводът да е лош. Казали са:"Всяка раздяла е една малка смърт", но са казали и друго:"Кралят умря. Да живее Кралят!"
  • Тъжно е и много болка има в стиха ти, но си я изказала хубаво!
  • "Почерня от мъка
    душата ми..."

    Прозвучами като безнадеждност Веси!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...