Aug 13, 2006, 11:44 AM

Почерня душата ми от мъка 

  Poetry
920 1 4
На думите, че те обичам,
не повярва,
на искренната ми любов
не отвърна,
от протегнатите ми ръце
се отдръпна,
обърна гръб и някак бързо
си тръгна...


Почерня от мъка
душата ми,
и се сви от болка
сърцето ми
и не виждаха от сълзи
очите ми
тихо прошепнаха "Сбогом"
устните ми...
31.07.2006г.
София, България

© Весела Кънчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички за отзивите.
  • Хубаво е, макар и поводът да е лош. Казали са:"Всяка раздяла е една малка смърт", но са казали и друго:"Кралят умря. Да живее Кралят!"
  • Тъжно е и много болка има в стиха ти, но си я изказала хубаво!
  • "Почерня от мъка
    душата ми..."

    Прозвучами като безнадеждност Веси!
Random works
: ??:??