13 авг. 2006 г., 11:44

Почерня душата ми от мъка

Поэзия

1.5K 1 4

На думите, че те обичам,
не повярва,
на искренната ми любов
не отвърна,
от протегнатите ми ръце
се отдръпна,
обърна гръб и някак бързо
си тръгна...

Почерня от мъка
душата ми,
и се сви от болка
сърцето ми
и не виждаха от сълзи
очите ми
тихо прошепнаха "Сбогом"
устните ми...
31.07.2006г.
София, България

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Веси (Весела Кънчева)

Благодаря на всички за отзивите.

2006-08-14T16:37:33+03:00
ria (Гергана Иванова)

Хубаво е, макар и поводът да е лош. Казали са:"Всяка раздяла е една малка смърт", но са казали и друго:"Кралят умря. Да живее Кралят!"

2006-08-13T19:19:29+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Тъжно е и много болка има в стиха ти, но си я изказала хубаво!

2006-08-13T18:37:04+03:00
LYCKI (Росица Петрова)

"Почерня от мъка
душата ми..."

Прозвучами като безнадеждност Веси!

2006-08-13T14:18:25+03:00