Lovewear (Пепър Формаджи)
97 2193
22.05.2012 г., 12:12 ч.

Почти 

  Поезия » Любовна
1286 0 9

 

 

 

 

и не ми стана ясно

колко точно ме харесваш

малко много или хич

почти не ме устройва

 

а може би не съм ти безразлична

след като призна че май

че мъничко ти липсвам

 

карай

 

Париж ме мрази

котката ми също ме отбягва

а аз обичам

топлото ѝ мъркане

и френското произношение

на градските музеи на Париж

на всичките галерии

ти бил ли си в Париж изобщо

 

карай

 

нали съм тръгнала да се разкривам

ще ти кажа

че почти ми стана симпатичен

че

почти се влюбих

 

ето

 

дъждът пробива дупки в мрака

докато аз държа в юмрука си

и стискам здраво

каквото е останало от светлината

 

карай

 

очите ни препълнени с море и локви

не са еднакви

не

не са

ръцете ни

са хванали в обятията си

пазят

крехката ни вътрешна кутия

и

върни капака ѝ когато тръгваш

 

когато

нас ни няма

заместени от ти и аз

тогава

ще построим раздяла

на мястото на срутения мост

а после

ще дойдат други

но дали за кратко или не

не зная още

 

 

 

 

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "дъждът пробива дупки в мрака
    докато аз държа в юмрука си
    и стискам здраво
    каквото е останало от светлината"

    нищо че не знаеш
    това му е хубавото
  • "ще построим раздяла

    на мястото на срутения мост"

    Вселената ще се дели на две
    и бъдещето ще се раздели...
    И миналото върху двата бряга
    отдалечаващо ще замълчи...
  • Интересно се е получило...
    Поздрави!
  • "карай"...

    ... де да беше толкова лесно!
    Харесах, Пепър!


  • хубаво е
  • дъждът пробива дупки в мрака
    докато аз държа в юмрука си
    и стискам здраво
    каквото е останало от светлината
  • Супер! Карай все така!
  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Това е като мига преди да бъде сътворена хармонията.
    Има някакъв особен магнетизъм в думите ти.
Предложения
: ??:??