Почти
и не ми стана ясно
колко точно ме харесваш
малко много или хич
почти не ме устройва
а може би не съм ти безразлична
след като призна че май
че мъничко ти липсвам
карай
Париж ме мрази
котката ми също ме отбягва
а аз обичам
топлото ѝ мъркане
и френското произношение
на градските музеи на Париж
на всичките галерии
ти бил ли си в Париж изобщо
карай
нали съм тръгнала да се разкривам
ще ти кажа
че почти ми стана симпатичен
че
почти се влюбих
ето
дъждът пробива дупки в мрака
докато аз държа в юмрука си
и стискам здраво
каквото е останало от светлината
карай
очите ни препълнени с море и локви
не са еднакви
не
не са
ръцете ни
са хванали в обятията си
пазят
крехката ни вътрешна кутия
и
върни капака ѝ когато тръгваш
когато
нас ни няма
заместени от ти и аз
тогава
ще построим раздяла
на мястото на срутения мост
а после
ще дойдат други
но дали за кратко или не
не зная още
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепър Формаджи Всички права запазени
