Почти
и не ми стана ясно
колко точно ме харесваш
малко много или хич
почти не ме устройва
а може би не съм ти безразлична
след като призна че май
че мъничко ти липсвам
карай
Париж ме мрази
котката ми също ме отбягва
а аз обичам
топлото ѝ мъркане
и френското произношение
на градските музеи на Париж
на всичките галерии
ти бил ли си в Париж изобщо
карай
нали съм тръгнала да се разкривам
ще ти кажа
че почти ми стана симпатичен
че
почти се влюбих
ето
дъждът пробива дупки в мрака
докато аз държа в юмрука си
и стискам здраво
каквото е останало от светлината
карай
очите ни препълнени с море и локви
не са еднакви
не
не са
ръцете ни
са хванали в обятията си
пазят
крехката ни вътрешна кутия
и
върни капака ѝ когато тръгваш
когато
нас ни няма
заместени от ти и аз
тогава
ще построим раздяла
на мястото на срутения мост
а после
ще дойдат други
но дали за кратко или не
не зная още
© Пепър Формаджи All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"ще построим раздяла
на мястото на срутения мост"
Вселената ще се дели на две
и бъдещето ще се раздели...
И миналото върху двата бряга
отдалечаващо ще замълчи...
-
Интересно се е получило...
Поздрави! -
"карай"...
... де да беше толкова лесно!
Харесах, Пепър!
-
хубаво е
-
дъждът пробива дупки в мрака
докато аз държа в юмрука си
и стискам здраво
каквото е останало от светлината -
Супер! Карай все така!
-
Много ми хареса! Поздрав!
-
Това е като мига преди да бъде сътворена хармонията.
Има някакъв особен магнетизъм в думите ти.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
докато аз държа в юмрука си
и стискам здраво
каквото е останало от светлината"
нищо че не знаеш
това му е хубавото