2.04.2006 г., 17:39 ч.
"Почти е истина"
Почти е истина, че съм се лъгала,
притискайки се в твоите ръце -
сама на кръст кръвта си съм разпъвала
и думите усуквах във въже,
за да завържа себе си към вятъра,
пресякъл твоя дом и твойте устни...
Затръшвам спомена и тръгвам някъде,
не като теб - безшумно и на пръсти.
Изтривам в мислите си твоя номер -
не ми е нужен вече телефон
и всеки миг изтласква ме нагоре,
където няма болка и подслон.
Почти е вярно, че съм се наситила
на утрините с твоя аромат....
На не съвсем, нали ?! Не съм опитала
да те изгубя в светещия мрак...
© Пепи Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Неусетно стигнах и до последното!
-
Интересно е как някой друг мойе точно да изрази това,което чувстваш!!!
Много е хубаво!!!Браво!!! -
Браво!Нямам повече какво да коментирам
-
Поздравления!Много е хубаво и това!
-
Много се радвам, че стихотворенията ми ви харесват - днес публикувах тези двете за първи път и се надявах да прочета поне едни коментар. Благодаря! А ти,Джейни, наистина имаш страшен талант...
-
Мери ти нямаш нужда от моите напътствия.
Можеш и пишеш хубаво!Пиши!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Чете се на един дъх!