"Почти е истина"
Почти е истина, че съм се лъгала,
притискайки се в твоите ръце -
сама на кръст кръвта си съм разпъвала
и думите усуквах във въже,
за да завържа себе си към вятъра,
пресякъл твоя дом и твойте устни...
Затръшвам спомена и тръгвам някъде,
не като теб - безшумно и на пръсти.
Изтривам в мислите си твоя номер -
не ми е нужен вече телефон
и всеки миг изтласква ме нагоре,
където няма болка и подслон.
Почти е вярно, че съм се наситила
на утрините с твоя аромат....
На не съвсем, нали ?! Не съм опитала
да те изгубя в светещия мрак...
© Пепи All rights reserved.
