11.03.2010 г., 22:55

Почти изгревно

712 0 0

почти изгревно

             бързаха облаците, къщите, камънаците,
                          храсталаците, планините, водите, лодките
                                       всичко бързаше да мине от тук, като с халите,
                                                  попиваха кръв като с памук, затуй са червени
         облаците прошарени, къщните покриви, камънаците,
 буренаците, закичени с макове, планините, охрени от ръждите си почвени,       
       водите със дъната си камъначести,
               лодките бели с накривени шапки червени и надписи,
                             а слънцето беше почти изгревно, ала със още отворена рана -
                                червено-белезникаво-кръгличка, изтичаща върху целия град
                и слънца бяха очите, а погледът галеше забързаните да се притекат
       и където ласкаеше, в меко светло им оцветяваше ореолите,
облаци от светлина, къщи в светлина, каменна светлина,
     храсти с макова светлина, хълмове със светлина,
              води със светлина, лодчици със мостове светлина отгоре,
                        слънцето се напъна до ярко, почти изгревно,
                                  после замря...

                      премени си обаче решението, жлътна се пак, луднало
                      (а бе почти изгревно) и отново опожари света.

16.06.2003г.16.06.2003г.16.06.2003г.16.06.2003г.16.06.2003г.16.06.2003г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Антова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...