почти изгревно
бързаха облаците, къщите, камънаците,
храсталаците, планините, водите, лодките
всичко бързаше да мине от тук, като с халите,
попиваха кръв като с памук, затуй са червени
облаците прошарени, къщните покриви, камънаците,
буренаците, закичени с макове, планините, охрени от ръждите си почвени,
водите със дъната си камъначести,
лодките бели с накривени шапки червени и надписи,
а слънцето беше почти изгревно, ала със още отворена рана -
червено-белезникаво-кръгличка, изтичаща върху целия град
и слънца бяха очите, а погледът галеше забързаните да се притекат ...