24.12.2023 г., 19:07 ч.

Почти Коледна история 

  Поезия » Философска
452 8 17

 

Последен стих. Осъмна непрочетен.

Ръката, що написа го, заспа.

Заспа листчето в джоба на поета

приело кротко своята съдба.

 

След кратки сълзи и след дълги речи

поетът към звездите път пое.

А във една мъглива, зимна вечер

клошарят от контейнер дреха взе.

 

Запазена и топла, а във джоба:

Две-три  монети и едно листче.

На кръчмата вратата щом прихлопна

той си поръча вино, без мезе.

 

Разгъна листчето. Ех, орис клета:

без очила не може да чете.

На тръгване остави до монетите

и сгънатото мъничко листче.

 

Затоплен от  късмета неочакван

отправи към небето своя поглед .

Към Бог с молитвата на благодарност,

че този ден за него беше Коледа.

 

А вътре, в кръчмата, едно момиче

прочете листчето и в миг поруменя.

Това, че някой тайно я обича

препълни ủ със щастие деня .

 

Какво в листчето пише, аз не зная.

Но двамата изобщо не видяха:

как горе, там пред портите на Рая,

една звезда от щастие заплака.

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??