Почти Коледна история
Последен стих. Осъмна непрочетен.
Ръката, що написа го, заспа.
Заспа листчето в джоба на поета
приело кротко своята съдба.
След кратки сълзи и след дълги речи
поетът към звездите път пое.
А във една мъглива, зимна вечер
клошарят от контейнер дреха взе.
Запазена и топла, а във джоба:
Две-три монети и едно листче.
На кръчмата вратата щом прихлопна
той си поръча вино, без мезе.
Разгъна листчето. Ех, орис клета:
без очила не може да чете.
На тръгване остави до монетите
и сгънатото мъничко листче.
Затоплен от късмета неочакван
отправи към небето своя поглед .
Към Бог с молитвата на благодарност,
че този ден за него беше Коледа.
А вътре, в кръчмата, едно момиче
прочете листчето и в миг поруменя.
Това, че някой тайно я обича
препълни ủ със щастие деня .
Какво в листчето пише, аз не зная.
Но двамата изобщо не видяха:
как горе, там пред портите на Рая,
една звезда от щастие заплака.
© Дочка Василева All rights reserved.
