тя…
есента е красива и щедра
макар
и самотна
и всичко си има… разплакано слънце
с дъха на сено
листопад
и пътека за щъркели
шепот на дъжд във улуците
зрели смокини
и тиха… безкрайна…
тъга…
а толкова малко ѝ трябва... да бъде
щастлива… от лятото
шепа светулчена нежност
и цвят
от глухарче…
© Магдалена Костадинова Всички права запазени