тя…
есента е красива и щедра
макар
и самотна
и всичко си има… разплакано слънце
с дъха на сено
листопад
и пътека за щъркели
шепот на дъжд във улуците
зрели смокини
и тиха… безкрайна…
тъга…
а толкова малко ѝ трябва... да бъде
щастлива… от лятото
шепа светулчена нежност
и цвят
от глухарче…
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
