На жълто ли кръвта ми ти прилича?
Лятното слънца припича.
Слънчево лято
изтича
в синята вис прозаично,
есенни клони замята,
багри в златисто листата
и се топи по земята.
Какво ли бих твърдяла, ако бях поет?
Че
в син тиган небето прави си омлет.
20.11.2019
https://www.youtube.com/watch?v=MSD44F5qMx0
© Мария Димитрова Всички права запазени