Почти сезонно
Не беше суша и не беше студ.
Земята просто стана сива.
Сезонът на смразяване е груб,
не се размеква от учтивост.
Небето му – небе мъгливо,
а облаците – ялови кълбета.
Строи сезонът мълчаливост
и ражда мисъл за вендета.
А времето му е така протяжно
и без предчувствие за край.
През него с тичащи миражи,
с напеви само от чакалски лай.
Такъв сезон – навярно пети,
почука и се сви до моя праг,
в ръката свещ докато свети,
а устните ми молят се за сняг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
