27.12.2016 г., 22:56 ч.

Почти сезонно 

  Поезия
362 2 8

Не беше суша и не беше студ.

Земята просто стана сива.

Сезонът на смразяване е груб,

не се размеква от учтивост.

 

Небето му – небе мъгливо,

а облаците – ялови кълбета.

Строи сезонът мълчаливост

и ражда мисъл за вендета.

 

А времето му е така протяжно

и без предчувствие за край.

През него с тичащи миражи,

с напеви само от чакалски лай.

 

Такъв сезон –  навярно пети,

почука и се сви до моя праг,

в ръката свещ докато свети,

а устните ми молят се за сняг.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??