Почти загубена
Почти загубена...
Не мога да мисля за друга, когато си близо до мен.
Не мога да обичам друга, ако не ми върнеш сърцето.
Не разбирам защо, но ти си жената за мен
и ме караш да се чувствам жив, макар нищо да не ми е наред.
Вече забравих допира на устните ти,
вече не са другарчета с моите...
Съжалявам за времето, което пропуснахме
и за хормоните, които можех да слея с твоите.
Сега само на мен ми е гадно...
... и влюбено гледам, а тъпо изглеждам.
Сърцето ми - празно, либидото - гладно
и тъна в спомени, които разглеждам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Попов Всички права запазени
