Почукай на вратата ми
Почукай на вратата ми, ела!
Не стой на прага със нозе премръзнали.
Обичам те! Така ли не разбра,
че с теб завинаги ще бъдем свързани?
Че бягството ни в чуждите покои
не кърпи раните, а ни жигосва.
Ела, за теб бих жертвал и живота си
и на ръце до гроба бих те носил!
Любов такава вярваш ли, че можем
да усмирим, хомот да ù наденем?
Животът, мила моя, твърде сложен е,
но щом до мен си - просто съвършен е!
Почукай на вратата ми, ела!
Не стой на прага със очи пресъхнали.
Обичаш ме! Така ли не разбра,
че искаш ме напук на всички съдници!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Всички права запазени
!! Давай!
