Ranrozar (Стойчо Станев)
636 19255
4.10.2018 г., 21:55 ч.

Под балкона 

  Поезия » Любовна, Строги форми
691 3 14

Ако ти си Жулиета,

съвсем далеч съм от Ромео.

Щом прекрача парапета -

близките ни ще се поболеят!

 

И Монтеки; и Капулети

тайно ще ни преповтарят,

че за любовните сонети

на Шекспир сме стари!

 

После лесно ще отровят

с клюките си още  хора!

Току-виж над нас простора,

като саркофаг ще се затвори...

 

И тогава те ще се разплачат

от мисълта, че  са палачите.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, но какво пречи да сме романтични?
    Приеми моите приятелски поздрави, Иржи!
  • Мина времето на романтиката,Стойчо,сега е това на бързината....За клюките мислим само ние,от "другото време"...
  • Благодаря, Албена!
  • Хареса ми! ...
  • Благодаря за коментара,Катя!
  • Хареса ми стиха ти ,Стойчо!
  • Благодаря за коментара, Владислав!
  • Благодаря за вниманието и отзивите, Светулка,Веси и Милко!
  • Допадна ми оригиналния стих, Стойчо, особено финалът. Аплодисменти и от мен!
  • За любовта няма възраст, тя може и да взриви саркофага.
  • Благодаря за оценката, Илияна!
  • Хубаво е! Благодаря!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    Понякога лекомислено съдим чувствата на другите...
  • Много оригинално стихотворение ни поднасяш, Стойчо:

    "И тогава те ще се разплачат от мисълта, че са палачите."

    За всяка една любов околният свят е палач и това рано или късно се доказва на дело.
    Поздравление за творбата!
Предложения
: ??:??