11.04.2009 г., 13:30

Под червената луна

1.4K 0 0

Под червената луна


Този нощ има нещо ново във въздуха.

Тишината е покрила света с наметалото си,

дори щурецът свойта песен не пее.

И пак с копнеж излизаш на балкона

и виждаш я с целия ù блясък.

 

Сред облак червен дим, тя бавно стъпка,

в копринена рокля, кърваво червена,

черен вятър като наметка я обвива.

Тя е всичко – майка и дъщеря,

кралица и мръсница, богиня и демон.

Очи няма, само кръв се стича от тях,

но пак погледа ù може да почувстваш,

 

скрит зад усмивката на тез устни червени.

Затваряш за миг очи и мигът изчезва,

но магията е още тук, като аромат в стая.

И тогава я виждаш отново, в лик променен.

Високо в небето, сред червени облаци

излиза пълноликата червена луна

и в огнената ù осанка виждаш онази усмивка,

 

дето нивга не ще забравиш, докато си жив.

И сам се усмихваш, смаян от новата ù красота.

 

И знаеш, че тя винаги ще бъде там,

достатъчно е просто да я погледнеш.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...