Под червената луна
Този нощ има нещо ново във въздуха.
Тишината е покрила света с наметалото си,
дори щурецът свойта песен не пее.
И пак с копнеж излизаш на балкона
и виждаш я с целия ù блясък.
Сред облак червен дим, тя бавно стъпка,
в копринена рокля, кърваво червена,
черен вятър като наметка я обвива.
Тя е всичко – майка и дъщеря,
кралица и мръсница, богиня и демон.
Очи няма, само кръв се стича от тях,
но пак погледа ù може да почувстваш,
скрит зад усмивката на тез устни червени.
Затваряш за миг очи и мигът изчезва,
но магията е още тук, като аромат в стая.
И тогава я виждаш отново, в лик променен.
Високо в небето, сред червени облаци
излиза пълноликата червена луна
и в огнената ù осанка виждаш онази усмивка,
дето нивга не ще забравиш, докато си жив.
И сам се усмихваш, смаян от новата ù красота.
И знаеш, че тя винаги ще бъде там,
достатъчно е просто да я погледнеш.
© Диляна Неделчева Всички права запазени