Под червената луна
Този нощ има нещо ново във въздуха.
Тишината е покрила света с наметалото си,
дори щурецът свойта песен не пее.
И пак с копнеж излизаш на балкона
и виждаш я с целия ù блясък.
Сред облак червен дим, тя бавно стъпка,
в копринена рокля, кърваво червена,
черен вятър като наметка я обвива.
Тя е всичко – майка и дъщеря,
кралица и мръсница, богиня и демон.
Очи няма, само кръв се стича от тях, ...