Посветено!
Под цъфналите клони…
Внезапно те срещнах, невинно ме погледна,
а после те изпивах с очи.
Душата ти душата ми докосна
и оттогава сърцето ми трепти.
А беше пролет, с чудни аромати,
ухаеше на люляк и толкова мечти…
Под цъфнали клони, поръсени с цвят
погалих прелестни коси.
Целунах страстно устните ти нежни
и нещо ме омая и плени.
Бе като приказка - феерия от капки вино
и нежна музика, лъчи…
Рисувам те с длани, с очи и устни,
посрещам изгрева с твоите очи, ръце.
На тоя светъл празник на Жената
поднасям ти букет от рози, с обич от сърце.
***
Честит празник,
много здраве и обич на всички Жени!
© Сашо Маринов Всички права запазени