Под душа съм...
Под душа съм на моята луна
и къпя се в лъчите ù неземни.
Насладата ù топло ме заля...
Страхувам се нагоре да погледна.
Искам този миг да продължи.
Не съм достоен, казвам си, за нея.
Изцапан съм от земните лъжи,
а за небесни истини копнея.
Усмихва се, усетила, че сам
неволно от очите ù се пазя
с присъщия ми вече мъжки срам,
нечистото по себе си да мразя.
Милва ме с небесни светлини
и сякаш ме целува по косата.
Букет ми е набрала от звезди
и кани ме на танц във тишината...
Пречистен и разголен като бебе,
прегръщам я и нежно я целувам,
а тялото ми, като нея свети...
Под душа съм и със луна танцувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Хубав стих. Сърдечни поздрави!!!
