Под душа съм на моята луна
и къпя се в лъчите ù неземни.
Насладата ù топло ме заля...
Страхувам се нагоре да погледна.
Искам този миг да продължи.
Не съм достоен, казвам си, за нея.
Изцапан съм от земните лъжи,
а за небесни истини копнея.
Усмихва се, усетила, че сам
неволно от очите ù се пазя
с присъщия ми вече мъжки срам,
нечистото по себе си да мразя. ...