21.09.2010 г., 12:09 ч.

Под дъждовните ръмежи... 

  Поезия
473 0 3

Под дъждовните ръмежи


Аз изоставих те... на твоите копнежи,
да живееш с мисълта за избавление!
Сега навярно, под дъждовните ръмежи,
ти бленуваш плахо мойто откровение.

Но знаеш ли? Аз нямам нищо за споделяне!
Защото миговете изпариха се с времето.
А пеперудите в стомаха, на изчезване,
за спомен ми оставиха само безверието!

И тъй... Не вярвам в чудеса и хепиендове!
На платното ни място липсва за рисуване.
Разминаваме се, от различни светове сме!
И знаеш, в моя няма място за преструване.

Аз изоставих те на твоите копнежи,
да изживееш своето освобождение!
Защо ли само (под дъждовните ръмежи)
бленуваш толкова за мойто обяснение?

© Цвет Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е наличието на обяснения на раздяла, но такива 3 месеца след нея не ми се нравят. Благодаря ви, че прочетохте!
  • Хареса ми стихът ти. Поздрав!
  • Абе... дълго време се учихме да не се обясняваме много на раздяла...
    А после си пуснахме "Говори с нея" и се замислихме дали не ни е била грешна учебната програма
    Късмет!
Предложения
: ??:??