Под дъждовните ръмежи...
Под дъждовните ръмежи
Аз изоставих те... на твоите копнежи,
да живееш с мисълта за избавление!
Сега навярно, под дъждовните ръмежи,
ти бленуваш плахо мойто откровение.
Но знаеш ли? Аз нямам нищо за споделяне!
Защото миговете изпариха се с времето.
А пеперудите в стомаха, на изчезване,
за спомен ми оставиха само безверието!
И тъй... Не вярвам в чудеса и хепиендове!
На платното ни място липсва за рисуване.
Разминаваме се, от различни светове сме!
И знаеш, в моя няма място за преструване.
Аз изоставих те на твоите копнежи,
да изживееш своето освобождение!
Защо ли само (под дъждовните ръмежи)
бленуваш толкова за мойто обяснение?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
Благодаря ви, че прочетохте!
