21 сент. 2010 г., 12:09

Под дъждовните ръмежи...

Поэзия

637 0 3

Под дъждовните ръмежи

Аз изоставих те... на твоите копнежи,
да живееш с мисълта за избавление!
Сега навярно, под дъждовните ръмежи,
ти бленуваш плахо мойто откровение.

Но знаеш ли? Аз нямам нищо за споделяне!
Защото миговете изпариха се с времето.
А пеперудите в стомаха, на изчезване,
за спомен ми оставиха само безверието!

И тъй... Не вярвам в чудеса и хепиендове!
На платното ни място липсва за рисуване.
Разминаваме се, от различни светове сме!
И знаеш, в моя няма място за преструване.

Аз изоставих те на твоите копнежи,
да изживееш своето освобождение!
Защо ли само (под дъждовните ръмежи)
бленуваш толкова за мойто обяснение?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

tsveti4ka (Цвет)

Хубаво е наличието на обяснения на раздяла, но такива 3 месеца след нея не ми се нравят. Благодаря ви, че прочетохте!

2010-09-23T11:13:28+03:00
ico10 (Христо Стефанов)

Хареса ми стихът ти. Поздрав!

2010-09-21T16:41:59+03:00
boromir (Боромир)

Абе... дълго време се учихме да не се обясняваме много на раздяла...
А после си пуснахме "Говори с нея" и се замислихме дали не ни е била грешна учебната програма
Късмет!

2010-09-21T12:55:08+03:00