Sep 21, 2010, 12:09 PM

Под дъждовните ръмежи...

  Poetry
640 0 3

Под дъждовните ръмежи


Аз изоставих те... на твоите копнежи,
да живееш с мисълта за избавление!
Сега навярно, под дъждовните ръмежи,
ти бленуваш плахо мойто откровение.

Но знаеш ли? Аз нямам нищо за споделяне!
Защото миговете изпариха се с времето.
А пеперудите в стомаха, на изчезване,
за спомен ми оставиха само безверието!

И тъй... Не вярвам в чудеса и хепиендове!
На платното ни място липсва за рисуване.
Разминаваме се, от различни светове сме!
И знаеш, в моя няма място за преструване.

Аз изоставих те на твоите копнежи,
да изживееш своето освобождение!
Защо ли само (под дъждовните ръмежи)
бленуваш толкова за мойто обяснение?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е наличието на обяснения на раздяла, но такива 3 месеца след нея не ми се нравят. Благодаря ви, че прочетохте!
  • Хареса ми стихът ти. Поздрав!
  • Абе... дълго време се учихме да не се обясняваме много на раздяла...
    А после си пуснахме "Говори с нея" и се замислихме дали не ни е била грешна учебната програма
    Късмет!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...